Тъй като до лятото вече се “вижда” на хоризонта, повечето от нас кроят планове за почивка, кой на море, кой на планина. Някои от Вас сигурно имат идея да осъществят една голяма за всеки турист мечта – да преминат от връх Ком (на пет километра западно от българо-сръбската граница) до нос Емине. Надявам се този материал да е в тяхна помощ. Идеята да се мине по билото на Стара планина принадлежи на родоначалника на организирания туризъм – Алеко Константинов. Той често повтарял пред приятелите си: “Ако не успея да изпълня големия си план-блян за околосветско пътешествие, тогава ще се задоволя с едно пътуване по билото на нашата дивна Стара планина, на величествения Балкан , от единия до другия й край. И вярвам, че това ще бъде твърде забавно и полезно скитане, тъй като ние познаваме собствената си страна не по-добре от азиатските и африканските пустини, защото живеем в родината си като равнодушни чужденци”. Преждевременната и нелепа смърт на Щастливеца му попречи да осъществи това си намерение. Честта да мине пръв надлъж нашата Родина се падна на големия турист, пътешественик и изследовател, с право наречен следовникът на Алеко, Павел Делирадев. През 1933 година, когато е на 54 години, Павел Делирадев предприема това истинско пътешествие, като при големи трудности, сам, а на места придружаван от един другар, за 30 дни изминава повече от 700-те километра до морето. Ето какво пише самият Павел Делирадев за нуждата от цялостно предимствата на цялостното преминаване по билото на Балкана: “И всеки, който би пожелал да получи свързана представа за най-голямата ни планина и да изпита всички удоволствия, които може да поднесе тя на своите почитатели, той трябва да предпочете цялостното пътешествие пред откъслечните излети. Последните напомнят разхвърляното четене на някое велико произведение; разкъсаното слушане на цяло музикално творение” Павел Делирадев, “От Ком до Емине по билото на Стара планина”, София – 1934 г. Преди почти две години имах възможността да премина по стъпките на Павел Делирадев и късмета да стигна до морето, изминавайки го за 23 дни, включвайки и един почивен. Който не е правил подобно пътешествие, може би би се изсмял, че пиша късмет. Практиката показва, обаче, че повечето групи тръгват доста неподготвени за трудностите, които ги очакват и не стигат далече. Пример за това е и групата с която бях. От десетте участника, които твърдо бяха заявили, че ще стигнет до края, само двама минахме целия маршрут. Тъй като групата беше събрана на приятелски начала нямаше и никъква организация при снабдяването с храна и всичко се носеше на гръб, като зареждахме, където намерим нещо по хижите, както и по селата и в гр. Котел. За да се стигне до края са нужни доста неща, някои от които, в резултат на наблюденията ми са: 1) достатъчно дни отпуска, 2) физическа издръжливост и тренираност, 3) психическа устойчивост и добра психологична съвместимост между участниците, 4) наличието на водач и то такъв с изявени качества да поддържа добра дисциплина, независимо от това дали групата е формална или неформална, 5) група не повече от 10 човека, 6) изпитана екипировка (особено обуките, които след края може би няма да стават за нищо, освен за боклука), 7) раници не по-тежки от 20 кг, 8) наличието на съдове за поне 2 литра вода (има места, където водата е много нарядко), 9) наличието на добре структуриран график на движение, вариант на който Ви предлагам по-долу, 10) добро атмосферно време (най-подходящият период е след средата на м. юли, като в това време на годината най-голямата опасност са мълниите), 11) достатъчно почивки по време на преходите, достатъчен сън, ранно тръгване при по дългите участъци (около 5,30 сутринта). Но те са извлечени от грешките, които допуснахме ние при нашето пътешествие. Някои от Вас, които имат доста добър опит по планините, но не са минавали Ком-Емине ще кажат, че повечето от тези неща са излишни и че си губя времето да ги пиша. Просто изминаването на Ком-Емине е съвсем различно нещо от походите из Рила, Пирин, Родопите и която и друга наша планина и не случайно удовлетворението от осъществяването му е също разлчно и много по-голямо. Изминаването на маршрута може да стане за различно време, като най-бързо е минато от двама бързоходци – за 7 дни. Но най-оптималният вариант според мен е от 20 до 25 дена. Дори да нарушите графика, който сте си направили, не бива да се притеснявате, защото движението в неподходящо метеорологично време, при което контузиите и опасността от изгубване са много по-големи, което може да прекрати преждевременно похода Ви. По-добре е да се забавите с един-два дена, отколкото да се наложи да слезете аварийно от планината. Доста са трудните участъци, но безпорно най-труден е този от х. Върбишки проход (по-точно участъкът между горско стопанство Елешница и Ришкия проход, особено около връх Знаме (Байрака в по-старите карти)) до х. Луда Камчия. ПРИМЕРЕН ГРАФИК ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА МАРШРУТ Е-3 “ОТ ВРЪХ КОМ ДО НОС ЕМИНЕ” (около 700 км за 25 дена, вкл. два почивни) Ден Маршрут Приблизително времетраене(без почивките) 1. Пристигане в гр.Берковица; гр. Берковица - х. Ком (н) Вариант: Пристига се на Петрохан, оставят се раниците в ресторанта и без багаж се отива до вр. Ком, след което се връща и се спи в х. Петрохан. Така се печели един ден и носенето два дена на тежка раница. 3,30 ч 2. Х. Ком – вр. Ком – вр. Малък Ком – проходът Петрохан – х. Петрохан (н) 6,00 ч 3. Х. Петрохан – х. Пробойница (н) 5,00 ч 4. Х. Пробойница – жп гара Лакатник – с. Лакатник – х. Тръстена (н) 6,00 ч 5. Х. Тръстена – г.д. Чукава – х. Лескова (н) 6,00 ч 6. Х. Лескова – х. Мургаш (н) 6,30 ч 7. Х. Мургаш – вр. Мургаш – проходът Витиня (възможност за нощувка има в почивния дом на Висшия медицински институт в Плевен) 5,00 ч 8. Проход Витиня – Ботевградски проход – х. Чавдар – х. Кашана (н) 8,00 ч 9. Х. Кашана – х. Планински извори (н) 6,30 ч 10. Х. Планински извори – вр. Вежен – х. Ехо – х. Козя стена (н) 10,00 ч 11. Х. Козя стена – Троянски проход – засл. Орлово гнездо – х. Дерменка – х. Добрила (н) 7,00 ч 12. Х. Добрила (почивен ден - с лифта до гр. Сопот за зареждане с провизии) Почивен ден на лифта - четвъртък, но имайте едно на ум, че може да не работи по всяко време! 13. Х. Добрила – вр. Левски – вр. Голям купен – засл. Ботев – вр. Ботев – засл. Маринка – х. Тъжа (н) 11,00 ч 14. Х. Тъжа – вр. Росоватец – Пеещите скали – х. Мазалат – х. Янтра, Хлебна или Узана (н) 6,30 ч 15. Х. Янтра – х. Хлебна – Географският център на България – проходът Шипка – х. Бузлуджа – х. Младост (н) 8,00 ч 16. Х. Младост – г.д. Българка – жп гара Кръстец – х. Грамадлива или Химик (н) 8,00 ч 17. Х. Грамадлива – х. Химик – Проходът на републиката – бивша хижа Бутора – засл. Караиваново хорище – х. Буковец (н) 8,00 ч 18. Х. Буковец – х. Чумерна – вр. Чумерна – Темната гора – Агликина поляна – проходът Вратник с кантон Табелите (нощувката е проблематична) 10,00 ч 19. Кантон Табелите – засл. Вратник на прохода Железни врата – Делирадевата бука – вр. Разбойна – гр. Котел (нощувка в хотела или в частна квартира) 10,00 ч 20. Гр. Котел (почивен ден – разглеждане на забележителностите и зареждане с провизии) 21. Гр. Котел – х. Върбишки проход (н) 8,00 ч 22. Х. Върбишки проход – г.с. Елешница – вр. Байрака – Ришки проход – нощувка евентуално в горския дом “Немойдере” (не е сигурно) 12,00 ч 23. Ришки проход – х. Луда Камчия (н) 8,00 ч 24. Х. Луда Камчия – тур. спалня в с. Козичино (н) 10,00 ч 25. Тур. спалня в с. Козичино – Дюлински проход – вр. Погледец – Поморийски проход – с. Емона (нощувка в някой от хотелите); лъч до нос Емине и до останките от Емонския манастир “Св.Никола” 11,00 ч 26. Отпътуване (на север - през гр. Обзор или на юг - през летовище Елените) Важна подробност: Съществува традиция да се взема по две камъчета от връх Ком, едното от което се хвърля в морето, символизирайки преминаването на страната ни, а другото се взима за спомен. С пожелание за успешно осъществяване на пътешествието: Турист