Теодосий Спасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Теодосий Спасов
български музикант
Роден
4 март 1961 г. (63 г.)

Учил вНационално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“
Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство
Музикална кариера
Стилджаз, българска народна музика
Инструментикавал, флейта
Активностот 1983 г.
Семейство
СъпругаБойка Велкова

Уебсайтwww.theodosiispassov.com
Теодосий Спасов в Общомедия

Теодосий Спасов Йорданов е български музикант, виртуозен изпълнител на кавал. Той първи започва да свири джаз на кавал, а смесването на народна музика с елементи от джаз и класика са в основата на почти всичките му авторски пиеси.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Теодосий Спасов е роден на 4 март 1961 година в Исперих[1] и израства в близкото село Белица, където баща му е секретар на читалището.[2] Деветгодишен започва да свири на кавал, обучаван от местния самоук музикант Димитър Йовчев.[2] След това семейството му се премества в Панагюрски колонии, където той свири на акордеон.[2]

През 1975 година Спасов постъпва в Средното музикално училище в Котел, където първо го обучава кавалджията Румен Мутафчиев. Наред с официалната учебна програма, той е повлиян от местните цигански музиканти и от набиращата популярност по това време сватбарска музика. След като завършва училището през 1980 година служи в армията в Балчик, като свири на кларинет във военен оркестър.[3]

След военната си служба Теодосий Спасов отива да учи в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив със специалности „Ръководство на народни състави“ и „Кавал“. Наред с обучението си той започва да свири с професионални музиканти от различни жанрове, което поставя началото на характерното за кариерата му съчетаване на разнопосочни влияния. През 1983 година прави първите си записи в Радио „Пловдив“, работи с фолклорни ансамбли и танцови състави, свири по сватби с някои от водещите имена в преживяващата своя разцвет сватбарска музика, като Георги Янев, Петър Ралчев, Конушенската група, Оркестър „Канарите“. По това време започва да свири и джаз с групата „Джаз линия“ на Веселин Койчев и Дочо Панов, по-късно и с Йълдъз Ибрахимова.[4]

Теодосий Спасов разработва свой собствен, уникален стил на свирене. Неговите изпълнения са необикновен синтез между традиционен фолклор, джаз, класическа музика. В последните години пише музика за симфоничен оркестър и кавал. Свири с фолклорни състави, с именити български и чужди музиканти, между които Димитър Лавчев, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Анатолий Вапиров, Петър Ралчев, Стоян Янкулов-Стунджи, Ангел Димитров, Румен Тосков, Христо Йоцов, Пейо Пеев, проекта Балкански, групата на индийския перкусионист Трилок Гурту, Раби-Абу Халил, Г. Велес, Д. Лийбман, Енвер Измаилов, Арканхел, формацията Балкански Коне, Мирослав Тадич, Влатко Стефановски. През 1995 г. списание „Нюзуик“ го нарежда между най-талантливите музиканти от Източна Европа. В рубриката „най-доброто от Изтока“ е отбелязано: „Спасов създава нов музикален жанр.“

Освен концертните си изяви, участва в записи за филми, театрални спектакли. Носител на много отличия и награди, между които наградата на Международната академия за изкуства в Париж (1996), „Музикант на годината“ (1997) и (2002), Статуетката на Аполон Токсофорос, за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени (2001). Има издадени над 20 компактдиска със солови изпълнения и с различни музикални формации.

През 1994 година името му е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон.

Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България (2014 година).[5]

На 28 юли 2022 г. е утвърден за член (мандат 2022 — 2025 година) на управителния съвет на Българско национална радио (БНР) от Съвета за електронни медии, по предложение на генералния директор Милен Митев, с 3 (председател Соня Момчилова и членове Габриела Наплатанова и Галина Георгиева) на 2 гласа (членове Пролет Велкова и Симона Велева).[6]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

От 90-те години е женен за актрисата Бойка Велкова.[7] Двамата имат един син.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

На представянето на книгата „Между Селото и Вселената“ с автор Лозанка Пейчева; 2008 г.
  • Теодосий Спасов и Небесни струни – Авторски албум, 2010
  • Отворено настроение – Авторски албум, 2010
  • Black Sea Fire – Съвместен проект, 2010
  • Personification – Авторски албум, 2009
  • Bace Quartet – Съвместен проект, 2006
  • VЯRA – Авторски албум, 2006
  • Gambit – Съвместен проект, 2004
  • TRETA MAJKA – Съвместен проект, 2004
  • Titla – Авторски албум, 2004
  • Во Живо Одъ Охридъ – Лот Лориен & Теодосий Спасов – Съвместен проект, 2003
  • Echotopia – Съвместен проект, 2003
  • Theodosii Spassov Trio Live in London – Авторски албум, 2003
  • Non – Standard Standards – Авторски албум, 2003
  • Encounters on The Road – Авторски албум, 2001
  • Labyrinth – Съвместен проект, 2001
  • The Spirit Of Bulgaria – Авторски албум, 2001
  • Ultramarin – Авторски албум, 2001
  • Silhouettes – Съвместен проект, 2001
  • The fish are praying for rain – Авторски албум, 2000
  • Na Trapeza – Авторски албум, 2000
  • Fairy Tale Trio – Авторски албум, 1998
  • Bulgarian Folk Dances – Авторски албум, 1998
  • Bratimene – Авторски албум, 1998
  • The Glimpse – Съвместен проект, 1997
  • Everest Concert – Съвместен проект, 1996
  • Beyond The Frontiers – Авторски албум, 1995
  • „Уелкя“ – Авторски албум, 1993
  • Karen Young – Съвместен проект, 1992
  • Gurbet Mohabet – Съвместен проект, 1990
  • The Sand Girl – Авторски албум, 1989
  • The Long Road – Авторски албум, 1986

Самостоятелни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • Теодосий Спасов и Небесни струни – Авторски албум, 2010
  • Отворено настроение – Авторски албум, 2010
  • Black Sea Fire – Съвместен проект, 2010
  • „Вяра“ – '2006'
  • „Титла“ – '2003'
  • „Нестандартни стандарти“ – 2003
  • „Срещнато по пътя“ – 2001
  • „Духа на България“ – 2001
  • „Ултрамарин“ – 2001 – Концертен запис с участието на Стоян Янкулов-Стунджи, Енвер Измаилов и Анатолий Вапиров
  • „Рибите се молят за дъжд“ – 2000 – Театрална музика към едноименното представление
  • „На трапеза“ – 2000
  • „Приказно трио“ – 1998
  • „Братимене“ – 1998
  • „Отвъд границите“ – 1995
  • „Уелкя“ – 1993[8]
  • „Пясъчното момиче“ – 1989
  • „Дългият път“ – 1986

Други[редактиране | редактиране на кода]

„Магията на Мадара“, съвместно с оркестъра за народна музика на БНР с диригент Христофор Раданов и известни български изпълнители на народни песни – издател и продуцент БНР – 2010 година. Уникалният запис е направен в Голямата Мадарска пещера и е издаден в аудио и видео формат, с надписи на български и на английски език. Дисковете са разпространени във всички културни центрове на България по целия свят. Уникалният запис е единствен по рода си с акустичната си характеристика и възможността едни от най-известните певци и инструменталисти на България да бъдат записани едновременно в най-големия храм по нашите земи – Голямата Мадарска пещера-светилище на 8 хиляди години, сакрално място за траки, прабългари и християни.

Участия[редактиране | редактиране на кода]

  • 47-ото издание на Международния фестивал на камерната музика, Пловдив – 2011 г. Концерт на Теодосий Спасов – кавал и вокал, съвместно с камерния ансамбъл „Небесни струни“[9] в състав Доротея Димитрова и Ана Иванова – цигулка, Михаела Павлова – виола, Йоланта Делибозова – виолончело и Смила Стоева – ударни инструменти[10].

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • На 8 юни 2011 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие „за особено значимите му заслуги в областта на културата“.[11]
  • На 22 май 2014 г. Теодосий Спасов получава награда за принос към българската култура и изкуство „Златно перо“.[12]
  • На 16 септември 2016 г. е награден с наградата „Артист на мира“ на ЮНЕСКО. Тя е „признание на неговия талант, иновациите му в създаването на уникален стил музика и виртуозното му изпълнение, неговия ангажимент да повиши обществената осведоменост за музиката като сила за подобряване на диалога между хората, културите и общностите, както и дълбоката си съпричастност към идеалите и целите на организацията“.[13]
  • На 27 март 2023 г. е отличен с наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България за турнето му в Съединените щати с Влатко Стефановски.[14]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Азиз, Мехмед. Теодосий Спасов изнесе концерт в родния Исперих // ekip7.bg. ekip7.bg, 2008. Посетен на 6 юли 2012 г.
  2. а б в Пейчева 2008, с. 458.
  3. Пейчева 2008, с. 458 – 460.
  4. Пейчева 2008, с. 460 – 462.
  5. Заповед РД 09 – 748/08.09.2014, сайт на Министерство на културата на РБ.
  6. СЕМ утвърди новия състав на УС на БНР // www.bnr.bg. Посетен на 2022-07-28. (на български)
  7. Бойка Велкова: С Теодосий сме любовен ураган // 24 часа, 17 март 2017. Посетен на 21 май 2018.
  8. „Уелкя“ - заглавната песен от едноименния албум на Теодосий Спасов, женският глас е на Бойка Велкова
  9. 47-и Международен фестивал на камерната музика, 2011 г. – Теодосий Спасов – кавал и вокал съвместно с камерния ансамбъл „Небесни струни“
  10. 47-и Международен фестивал на камерната музика, 2011 г. – Теодосий Спасов – кавал и вокал съвместно с Доротея Димитрова и Ана Иванова – цигулка, Михаела Павлова – виола, Йоланта Делибозова – виолончело и Смила Стоева – ударни инструменти
  11. Указ № 132 от 8 юни 2011 г. Обн. ДВ. бр.46 от 17 юни 2011 г.
  12. Културни дейци получиха награда „Златно перо“ от Classic FM радио и галерия „Макта“, Classic FM, 22.05.2014. Последен достъп: 17.05.2022
  13. Theodosii Spassov // unesco.org. Посетен на 28 септември 2016 г. (на английски)
  14. https://bnr.bg/hristobotev/post/101802131
  15. Владимир Гаджев, Откъс от Теодосий Спасов. Преследващият звуци, сайт на издателство „Изток-Запад“.
  16. Петко Тодоров, „За ползата от четенето на Владимир Гаджев“, e-vestnik.bg, 18 декември 2012 г.
Цитирани източници
  • Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]